КнигиТе | knigi.me: Аудиокниги от български и чужди автори

 Няма как човек да не остане възхитен от фигурата на дядо Добри. С външния си вид е сблъсквал световете на хората. Защото изглеждайки така – белобрад, побелял, лишен от всякаква суетност, показва, че не всичко на света е суета и не всичко е материално. И че човек може да живее и по този начин добре, без да е подчинен на материалната зависимост. А много често още с отваряне на очите сутрин сме подчинени на тази материална линия, която завладява целия свят. И с изгрева, и със залеза е така.
Бог ни го праща да ни учи на смирение и солидарност. Той не е виновен, че нашите управници са абдикирали от задълженията си да бъдат съвестни хора и да си вършат ангажиментите както трябва и задачата им е да служат на народа. Дядо Добри се явява като ангел хранител и спасител, който много уместно и на място изпълнява своята роля. Защото все някъде по света и у нас има хора, които правят революционни промени. И всички са разчитали на него да направи тази промяна, защото никой друг преди това не я е направил.
Левски променя цяла държава. Сега е същото. Просто средата на обхват е различен, но това са същите хора и души. Има хора със специална мисия и тяхната роля е да прокарват определени идеи. Те са много възвишени духове, които не могат да се съизмерват с нивата на хора, които са в първичното, примитивното, мислещи единствено за изхранването и препитаването си, че животът е ядене, пиене, заведения и забавления.
Затова мен такива хора ме възхищават. Но друго ме натъжава – защо трябва да молим други хора да свършат това, което можем да направим и ние.

...