Аудиокниги на български език генерирани за вас с висококачествен глас от Гугъл текст към реч (Google TTS) за сайта knigi.me
Слушайте аудиокнигата от Archive.org
„Оплешивявам… — неочаквано си помисли Андертън. — Оплешивявам, надебелявам и остарявам“.
Тази мисъл му хрумна веднага, щом погледна младия човек, влизащ в кабинета му. Но, разбира се, комисарят нищо не каза на глас.
Просто отдръпна креслото си, решително се изправи и излезе иззад бюрото с дежурна усмивка, протягайки ръка.
— Уитлър? — колкото се може по-приветливо се осведоми той, стискайки енергично ръката на младия блондин и усмихвайки се още по-широко с престорена дружелюбност.
— Тъй вярно! — откликна онзи с ответна усмивка. — Но за вас, комисарю, съм просто Ед. Тоест, ако и двамата не обичаме празните формалности, както се надявам.
Изражението на младото самоуверено лице не оставяше съмнения, че въпросът е изчерпан веднъж завинаги: отсега нататък ще има само Джон и Ед, добри приятели и колеги от самото начало.
Андертън побърза да смени темата, игнорирайки твърде дружелюбната увертюра.
...
