Аудиокниги на български език генерирани за вас с висококачествен глас от Гугъл текст към реч (Google TTS) за сайта knigi.me
Слушайте аудиокнигата от Archive.org
Тими Паркър седеше зад бюрото си и се бореше с трупащия се от сутринта стрес.
Беше пристегнала с ластик дългата си руса коса, в която вече имаше няколко молива и химикалка. Носеше чиста, но измачкана карирана риза с навити нагоре ръкави, износени дънки, туристически обувки „Конвърс“ и беше без никакъв грим.
Имаше слабата и елегантна фигура на баща си. Боса бе висока метър и осемдесет, беше на двайсет и девет години и имаше магистърска степен по социални дейности от Колумбийския университет.
Работеше за фондация, чиято мисия бе да намира безплатен или евтин подслон за нюйоркските бездомници, и тази сутрин беше зад бюрото си от шест часа, опитвайки се да навакса с работата.
Пред нея имаше струпана планина от документи.
Искаше й се да намери жилище за всеки един, но в същото време знаеше, че ако имаше късмет и продължеше да хлопа по вратите на разните правителствени агенции и какви ли не други организации, щеше да успее да открие дом най-много за един или двама, които отговаряха на условията. „Да отговаряш на условието“ се използваше като многозначителна фраза, с която се отсяваха онези, които най-много се нуждаеха.
...
