КнигиТе | knigi.me: Аудиокниги от български и чужди автори

Има много случаи в различни страни, в които един процес – заради обществения интерес – се възобновява, когато вече никой от участниците не е жив.
Случаят „Левски“ обаче е жив и към него трябва да се връщаме непрекъснато; той не бива да отива в архив. Това не е обикновен криминален случай, за какъвто понякога се представя.
По него е трудно да бъдат дадени еднозначни отговори, защото по-голямата част от това, което сме приели за факти, всъщност са спомени, преплетени с емоции – които изопачават истината.
Как ли Дякон Игнатий, ако присъства на собствения си процес, би разказал за себе си и за времето, в което е живял? Как щеше да оцени хилядите страници, изписани за него? Щеше ли изобщо да го интересува нашето мнение, или преди да ни напусне, е бил намерил отговор на всички въпроси, които са имали някакво значение за България, за него и за революцията?

Какво ли би казал за това, че го превърнахме от „идеал“ в „идол“, и разбере, че десетилетия наред бяхме залети от цензурирана информация и ни беше втълпено, че няма какво повече да научим нито за живота му, нито за смъртта му, нито за епохата, нито за героите, нито за предателите, които са го заобикаляли отвсякъде?
Щеше ли да развенчае „героичните биографии“ на съвременниците си, на които се крепи идеологията ни от последното столетие, или като истински Апостол щеше да замълчи, за да не произнесе заслужената присъда?
Ако можеше да прочете тази книга, в която главният герой е Епохата, а той е нейното въплъщение, щеше ли да каже: „Аз съм творение на Епохата. Ако тя беше друга, аз нямаше да съществувам!“

...