Аудиокниги на български език генерирани за вас с висококачествен глас от Гугъл текст към реч (Google TTS) за сайта knigi.me
Слушайте аудиокнигата от Archive.org
Ани Уитакър много обичаше Коледа. Обожаваше времето и ярко осветените елхи на моравите пред къщите, влюбено гледаше фигурките на Дядо Коледа, очертани със светлини по покривите.
Обичаше коледните песни и очакването на Дядо Коледа, обичаше да кара кънки и да пие горещ шоколад след това, да ниже гирлянди от пуканки заедно с майка си, а после с широко отворени очи да се любува на елхата, осветена от безброй светлини.
Майка й я оставяше да стои под нея, озарена от блясъка й, със светнало от изумление личице.
Елизабет Уитакър беше на четиридесет и една години, когато, като радостна изненада за всички в семейството, се роди Ани.
Елизабет отдавна вече се бе отказала от мечтата за друго дете.
Бяха опитвали години наред.
Томи вече беше десетгодишен и те най-накрая се бяха примирили с мисълта, че ще имат само едно дете.
Томи беше страхотно хлапе и Лиз и Джон винаги се бяха смятали за истински късметлии.
Играеше футбол и бейзбол, а всяка зима бе звездата на отбора по хокей.
Беше добро момче и правеше всичко, което се очаква от него.
Справяше се отлично в училище, искрено ги обичаше, а в същото време бе достатъчно палав и дяволит, за да са сигурни, че е напълно нормален.
В никакъв случай не бе идеалното дете, но беше добро момче. Имаше русата коса на майка си и проницателните сини очи на баща си.
Притежаваше чудесно чувство за хумор и остър ум, а след първоначалния шок, с изключителна лекота прие съобщението, че ще си има малка сестричка.
...
